1. Къде от Москва да се премести столицата?
Идеята да се пренесе столицата изплува веднъж на няколко години. Понякога се е удавало тя да бъде изпълнена: за цялата многовековна история – от Древна Рус до Руската федерация столицата се е местила осем пъти. Това обаче е нищо в сравнение с факта колко често този въпрос се повдига в наше време. И по този въпрос всички аргументи вършат работа. Например че така руснаците ще могат да победят корупцията; или че столицата трябва да бъде в центъра на страната (в Сибир) – така ще бъде по-удобно за населението. Или ето един оригинален аргумент: защото така и не пренесохме столицата в Новосибирск (3,4 хил. км от Москва), инвестициите тръгнаха не към Русия, а към Китай. За последен път във времето въпросът за пренасянето на столицата бе повдигнат през 2017 г., но кметът на Москва моментално представи цената на такова местене – няколко трилиона рубли – и опонентите замлъкнаха. Истината е, че всички знаят – това няма да е за дълго.
via GIPHY
2. Струва ли си толкова много да почиваме?
В Русия има "новогодишна ваканция" – 9-10 дни след Нова година цялата страна не работи. Официално. Макар че ако трябва да бъдем честни, за важни неща е безполезно да се говори още от средата на декември. След като от новогодишната трапеза човек вече не е на себе си, а новогодишното шоу по телевизията предизвиква алергия, руснаците започват да тъгуват за работното място. Само че след като отидат на работа, моментално признават тъгата по нея за грешка и чакат големия уикенд като манна небесна.
Общо руснаците имат годишно 118 неработни дни (без полагаемия се отпуск) и това бие всички световни рекорди. Само че едни казват, че дългите и обилни празници "се отразяват лошо на самочувствието на гражданите" – хората с ниски доходи просто си седят у дома и пият. Други пък, че ако се съкратят празниците, нацията ще бъде обречена на преработване и преумора. И двете страни имат силни лобита, така че всичко си остава така както е.
via GIPHY
3. Срамно ли е да си беден?
В страна, където фразата на вожда на революцията Владимир Ленин "който не работи, не трябва да яде" е бил завет в СССР, по невероятен начин се поощрява безделието (виж п.2). Великата руска обломовщина (по името на героя от романа на Иван Гончаров "Обломов") в руснаците е на генетично равнище: уж ти се иска да направиш нещо полезно за себе си и за обществото, но "кога да се живее?". По-добре да изпаднеш в дълбок размисъл за съдбите на човечеството на мекия диван.
Само че да се демонстрира бедност също се приема за нещо срамно. В Москва момичета са готови да гладуват, но да събират пари за чанта "Фенди" (Fendi), за да не изглеждат в очите на съседите и кандидатите за женитба девойки без зестра, а в провинцията процъфтява пазарът на ментетата на луксозни марки. Негласно правило: дори да си беден – крий го докрай, а ако това не се получава, вини за всичко другите. Сред масите, според допитвания до общественото мнение, е разпространено мнението, че всичко се решава от връзките, късмета, външни обстоятелства, само не и от личната активност.
via GIPHY
4. Може ли човек да бъде едновременно богат и честен?
Това е въпрос, на който ще ви отговорят по-скоро с друг въпрос: "А колко богат и колко честен?". Убедеността, че в страната е невъзможно да се натрупа богатство по честни начини, че затова непременно трябва да надхитриш някого или да окрадеш някого, е разпространена като хороскопите във вестниците. Дори 26 години след приватизацията (когато бившите големи държавни предприятия за отрицателно време станаха частни и в страната се появи класата на много богатите) мнозинството се отнася към богатите като към мерзавци. Дори ако си предприемач с блестящо образование и способности, ще ти се наложи да доказваш на околните, че си порядъчен (и то изобщо не с голи декларации – на тях няма да повярват).
via GIPHY
5. Какви да са краставиците – солени или мариновани?
Кулинарията е в състояние да се превърне в метафизична дилема в националното съзнание. За това говори отношението на руснаците към маринованите и солените краставици. Не всеки може да обясни тънката граница между тях (липса/наличие на оцет и ударна доза копър и сол), затова пък всеки може да се посмее на шегата: "Какво, в Германия няма солени краставици"? "Не. Само мариновани". "Е-е, затова и загубихте войната". Както и как тези краставици могат да се ядат безкрайно по всяко време на годината.
via GIPHY
6. Аз треперещо животно ли съм или имам право?
Въпросът, зададен към самия него, на най-известния сред руските престъпници – Родион Расколников от "Престъпление и наказание" на Фьодор Достоевски, става главен въпрос на нацията от момента на издаването на романа през 1866 година. Разколников се опитва да оправдае себе си след жестокото двойно убийство и измисля теория: има "висши хора" (от рода на Наполеон), които поради тази своя надареност могат да се разпореждат с живота на "низшите" хора по свое усмотрение. Сега въпросът звучи не само по време на опитите да се пофилософства, но и във войните с управляващата компания на твоя блок, с началството и младежите под прозорците, които ти пречат да спиш.
via GIPHY
7. Пяна за бръснене или чорапи?
Няма нищо по-универсално от подарък на 23 февруари (национален мъжки празник по аналогия с женския на 8 март) от чорапи или пяна за бръснене. Някога, много отдавна, руските жени са решили, че това е най-доброто, което те могат да подарят на мъжете си. Така че интригата е само в това какво да бъде: модни чорапи "с цвета на свеж скреж" / "в благороден монохром", десен на чорапи "за всеки ден" (еднакви и унили в черен цвят, на които никога не се налага да търсиш другия от чифта) или пък пяна с надпис "FOR MEN" (за мъже). "Щастливците" получават комплект "пяна + чорапи". Така че най-практичните не попълват запасите си преди празника и чакат "годишното постъпление".
23 февруари: Ден на мъжа в Русия
