Радан Кънев готви нов десен проект и може да се кандидатира за президент (допълнена)
"Не може една политическа сила да бъде изградена за няколко месеца, но трябва да се концентрираме върху президентските избори", заяви лидерът на ДСБ. В началото на декември миналата година Кънев оттегли подкрепата си от правителството и мина в опозиция, след като правосъдният министър Христо Иванов обяви, че подава оставка.
На въпрос дали ще се кандидатира за президентския пост Кънев каза: "Не съм затворил тази врата" и добави, че не може да се предвиди как ще изглежда политиката в България след два месеца.
Той коментира анекса на Реформаторския блок към ГЕРБ за коалиционното споразумение, като подчерта, че не е споразумение и че ДСБ няма да го подпише. "Това е съвсем естествено решение, което произтича от решението на ДСБ да излезем в опозиция", декларира Кънев и уточни, че 10 депутати от ДСБ и гражданската квота няма да подпишат анекса. "Този документ е една съвсем ясна заявка за подкрепа на правителството, и то безусловна. Няма как да подкрепим, когато нашето доверие към ГЕРБ е изчерпано."
Ние от ДСБ и гражданската квота не вярваме, че в това мнозинство има желание и импулс за провеждане на реформаторска политика, и смятаме, че дори нещо такова да бъде подписано, то няма да бъде спазено, добави Кънев. "Този проект за анекс ще бъде подложен на тежка гавра от ГЕРБ, документът ще бъде кастрен и цели сектори ще паднат от приоритетите, и най-важното - тази срочност (шест месеца - бел. ред.) няма да бъде спазена."
Кънев прогнозира, че през шест месеца ще бъде преподписван подобен документ между управляващите, който няма да има никаква стойност.
В коментар за новия политически проект Кънев заяви: "Този проект ще бъде изключително отворен, особено към хора, които до момента не са се занимавали или просто малко са се занимавали с политика. Ще бъде изключително отворен към българските предприемачи от най-дребния до най-едрия бизнес с възможността те да се включат активно в процеса на взимане на решения и да имат адекватно представителство до най-високото управленско ниво, включително участие в структурите на властта. Защото досегашните опити бизнесът да бъде ангажиран бяха тотално лобистки."
Времето на политическите коалиции е отминало, заяви Кънев, а бъдеще имат единствено субектите, които поддържат едновременно силна, но и много отворена структура.
"Говоря за нещо много различно от българската традиционна партия, защото всички български традиционни партии, в най-голяма степен доминиращата партия в политиката ни партия - ГЕРБ, следват структурния модел на БКП."
Подобен модел би бил развитието на партията на бившия президент на Франция Никола Саркози, заяви Кънев, със създаването на прилежащи към партията клубове.
"Ти създаваш, ти плащаш членския внос, който е солиден, и ставаш част от това, което беше Съюз на народното движение, сега е Републиканците; придобиваш правото да гласуваш за неговия лидер, за неговия кандидат-президент, за неговите кандидат-министри на отворени вътрешни референдуми и въпреки това партията има строга единна структура и когато дойде време за избори, се превръща в бойна машина, а не в орда варвари, която беше Реформаторският блок на всички досегашни избори", коментира той.
Кънев заяви, че още при подписването на споразумението за съвместно управление с ГЕРБ е имало разцепление в групата на Реформаторския блок. Напълно възможно беше тези, които сега напуснаха управлението, да не влязат още тогава, а тези, които сега останаха, да влязат, коментира той. За да не се случи това, се водиха толкова дълги преговори по подробното изписване на съдебната реформа, каквито виждаме в сегашния анекс, на реформата в сектор "Сигурност" и сформирането на стабилно парламентарно мнозинство, изключващо Движението за права и свободи.
Една година по-късно над 180 народни представители погазиха собствените си подписи. Тази година доказа, че не е било искрено така подписаното споразумение, като са се търсили варианти за вкарване на ДПС в мнозинството, заяви Кънев. Такива опити са били проектът на финансовия министър Горанов за национализиране на пенсионните фондове, гласуванията в сектор "Сигурност" като Закона за НСО.