Авторът, бивш съветник по външна политика на президента Рейгън, се представя като истински борец за мир, разкривайки лицемерието на американските обвинения срещу Русия. Как може Москва да бъде обвинена във враждебност в Афганистан след подкрепата на Вашингтон на муджахидините? Или да обвинявате Руската федерация в агресивност в Източна Европа и Близкия изток след войните, които […]
Авторът, бивш съветник по външна политика на президента Рейгън, се представя като истински борец за мир, разкривайки лицемерието на американските обвинения срещу Русия. Как може Москва да бъде обвинена във враждебност в Афганистан след подкрепата на Вашингтон на муджахидините? Или да обвинявате Руската федерация в агресивност в Източна Европа и Близкия изток след войните, които съюзниците на САЩ и НАТО извършиха в Югославия, Либия, Ирак? Особено горчив сарказъм предизвиква възмущението на автора в САЩ заради слуховете, че Русия плащала за убийството на американски войници в Афганистан: сякаш САЩ не убиват враговете си с чужди ръце по целия свят.
Превод от Antiwar (САЩ):
САЩ трябва да престанат да се отнасят към Русия като към враг
Автор: Дъг Бендоу
Политиците, които от години се отнасят към Русия като враг, сега са възмутени от непроверените съобщения, че Москва уж плащала на афганистанските талибани за убийството на американски военни.
Това, разбира се, би било възмутително.
Но сега американските политици разбраха какво са чувствали съветските чиновници, когато Вашингтон снабдяваше афганистанските муджахидини с ракета «Стингер» и с друго оръжие, облекчавайки ги в убийството на съветските войници.
Лесно е да се негодува. Трудно е да се намери решение — особено отчитайки това, че САЩ сами развалиха отношенията си с Москва.
Зациклилите се около Путин вашингтонски политици неправилно разбират същността на проблема. Путин представлява влиятелният, макар и мрачен тип национализъм, който в Русия има дълбоки корени. Каквото и да е бъдещето на Путин, няма никакви основания да се очаква, че след него ще дойде прозападен приятел на Вашингтон.
За много хора във Вашингтон фаворит е Алексей Навални. Но критиката срещу Путин, лееща се от устата на Навални, все още не го прави истински либерал. Бивш колега на Навални предупреждава, че лидерът на опозицията не е по-малко националистически настроен, отколкото самият Путин. САЩ не могат да направят нищо, за да променят тази древна традиция.
Къде по-важното е Вашингтон и неговите съюзници отчасти поне да осъзнаят политиката на този човек, който сега се смята за един от най-лошите им врагове. Бившият офицер от КГБ Путин се оказа прагматичен и светски човек.
Той възникна на фона на катастрофалното управление на Борис Елцин, който откровено не се справи с трудната задача да премине от тоталитарен комунизъм към демократичен капитализъм. САЩ безсрамно се намесиха в изборите през 1996 г., за да осигурят победа на Елцин, което в крайна сметка доведе до появата на Путин.
Америка просто си плати за лъжата
Вашингтон и водещите европейски държави лъжливо уверяваха съветските и руските политици, че НАТО няма да се разшири до границите на Русия, а след това направиха точно това. Атакуваха и разчлениха Сърбия, историческия съюзник на Русия, опитвайки се да изхвърлят Москва от каквато и да е роля на Балканите след конфликта. След това подкрепиха «цветните революции» в Грузия и Украйна, страните около новите граници на Русия, които имат с нея отдавнашни връзки, настояваха Тбилиси и Киев да влязат в НАТО, подкрепиха уличната революция в Киев срещу избрания проруски президент, игнорираха интересите на Москва в други места, в това число в отдавнашната й съюзничка Сирия, предоставиха помощ на Украйна в нейната война с етническите руски въстаници в Донбас, подкрепяни от Москва, водят срещу Русия целенасочена изостряща се икономическа война.
Тези, които очакват ангелско поведение от руските националисти, следва да помислят как на анологично поведение на Москва биха реагирали вашингтонските демократи и републиканци. Представете си какво биха направили те, ако СССР бе подкрепил преврат в Мексико срещу избрания проамерикански президент, а след това биха поканили новия проруски режим във Варшавския договор.
Във Вашингон мигом би се появила разярена тълпа от представители на двете партии, които биха настоявали за незабавни действия — без да се интересуват от желанията на мексиканския народ и международното право.
Критиците на доктрината за сфери на влияние биха разтресли въздуха в Сената и Палатата на представителите, цитирайки доктрината Монро, все едно е Свещено писание.
Членовете на партията на войната биха ликували, играеайки танца на войната около Капитолийския хълм.
Разбира се, американските политици се считат за непорачни девици, които имат правото говорят от името на цялото човечество.
Но тази представа, която е налице в САЩ, съвсем не се споделя зад граница, дори в съюзническите държави.
А понастоящем дори европейците по-скоро подкрепят Техеран, отколкото Вашингтон, което доказва мрачната репутация на администрацията на Тръмп в такива важни елементи от политиката, като честност, последователност, далновидност и компетентност.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://original.antiwar.com/doug-bandow/2020/07/05/remember-when-america-killed-moscows-soldiers/
