Под маската на антикорупционна политика се правят опити за прокарването на прекомерни правомощия на изпълнителната власт, в това число и на специалните служби
В историята на нацистка Германия превръщането на законодателството и държавата в апарат за тотална репресия не е еднократен акт, а процес. В меродавната историческа наука се нарича процес на нацификация на германската правна система. Започва постепенно, дори неуловимо за мнозина не само в Германия, но и в Европа.
Първоначално някои дори гледат на затягащата се примка като на прогресивни действия срещу проядената от корупция, неефективност и фрустрация държавна система на Ваймарска Германия. Разпоредба след разпоредба, постановление след постановление – така постепенно свободата е ликвидирана, плурализмът е унищожен, а обществото е анестезирано под тоталитарната власт.
Създават, например, като част от правомощията на зловещото Гестапо – институтът на “шуцхафт”-а (Schutzhaft).
Тази псевдоюридическа форма в превод означава “заповед за предпазен арест“.
По силата на такава заповед без съдебна санкция жертвите са изпращани в специални институции (концентрационни лагери).
А жертвите са хора, които мислят “неправилно“, имат “неправилна“ расова принадлежност, или пък осъществяват икономическа дейност, която не се “отчита” на нацистите.
Перфидното наименование “предпазен арест” е свързано с това, че по закон целта на такъв арест била “да опази от справедливия народен гняв“ тези лица, които не се съобразяват с нацисткия ред.
Версия на тази “правна” форма въвели и в криминалната полиция “Крипо”. Там я наричали “превантивен арест” — “Крипо” следяло всяка обявена от режима за “криминална” опозиционна дейност и всеки все още свободен бизнес и търсело повод да сложи ръка върху тях с арести и затвор без съд и присъда, с изваждане от гражданския оборот, със забрани за икономическа активност, ползване на банкови услуги. Съставяли забранителни списъци, които изпращали на институциите и частния сектор.
Тези отделни щрихи илюстрират перфидността, с която на антиправни и античовешки актове може да се придава привидността на “закон” и на борба с някакво негативно обществено явление. А всъщност това е анти-право или противо-право, както се обозначава понякога в съвременната правна философия.
Това са уроците на Историята – затова ги споменавам.
А поводът е, че днес България се управлява от една камарила, демонстрираща стряскаща липса на демократични сетива, да не говорим за демократична култура.
В ход е пълзящо, но системно настъпление срещу основни права и свободи в уж европейска България.
Под маската на антикорупционна политика или защита на икономическата сигурност се правят опити за прокарването на прекомерни и дискреционни правомощия на изпълнителната власт, в това число и на специалните служби, за произволна намеса в личната сфера на гражданите и в частния бизнес.
Какво друго, ако не безправие, е обсъжданият законопроект за български “Магнитски”?
Тайни работни групи съчинявали норми, по силата на които само въз основа на подозрения, без съд и присъда, хора, които са неудобни в политическо или икономическо отношение за властта, щели да бъдат ликвидирани в обществен и икономически смисъл.
Без безспорни доказателства, събрани в справедлив съдебен процес, а само по подозрения, доноси и след “анализ” от група политически чиновници и ченгета, щели да конфискуват частна собственост, да замразяват финансови активи, да забраняват достъп до държавни институции, до банково обслужване и т.н.
По списък.
Това е не просто криптофашизъм по образец на нацистката “заповед за предпазен арест”.
Това е престъпно мислене на хора с престъпни цели и престъпни намерения.
Къде са тези юристи от тайните работни групи, които обличат в псевдозаконодателна форма това безправие?
Защо не излязат с имената и лицата си?
И след това да си изгорят дипломите.
Пълзящият криптофашизъм има и други проявления.
Станахме свидетели на брутални по своята незаконност и полицейски произвол арести на опозиционен лидер и политически функционери под личното командване на министър-председателя и вътрешния министър.
Без никакви доказателства, а само по политически причини и подозрения.
Съдът ги отмени, естествено, но това е само защото управляващите все още не са сложили ръка върху независимия съд и независимата прокуратура. А се опитват активно да сложат – по думите на министър-председателя Кирил Петков — “свои хора” в съдебната власт.
Прочее, знаят ли въпросните юристи от тайните работни групи, че в нацистка Германия “волята на фюрера, изразена в неговите прокламации към народа”, е била изведена в правната теория като най-висш източник на правото при тълкуване на законите?
След като творят толкова потайно някакви съвременни аналози на нацистките тоталитарни инструменти за репресия, да очакваме ли също и подобен аналог?
Могат да го пришият към Закона за нормативните актове с преходните разпоредби на някоя поправка в Закона за ветеринарното дело, за да не бие толкова на очи.
И още — някакъв министър, отговарящ за несъщестуващата у нас електронно управление (за което същите среди досега са усвоили стотици милиони бюджетни пари), обяви, че щял да създава държавно звено, което да следи “наративите в българското общество”.
Тоест, като същинско Гестапо ще следи политическите и идеологическите убеждения и възгледи на хората, за да взема спрямо тях подходящите според властта мерки.
В тази насока може да се интерпретира дори заявената от обновения състав на Съвета за електронни медии цел да похарчат бюджетни средства за социологическо проучване от какви източници се били информирали българските граждани за руската агресия срещу Украйна.
Какво общо има това със законовите правомощия на този регулатор?
Ще налага цензура и ще спуска “правилни” теми и източници на медиите ли, като види резултатите от проучването?
Ако се вълнуват толкова как се информират хората, да си направят едно частно НПО, да си извадят пари от собствените джобове и да си поръчат социологическо проучване. А не да превръщат СЕМ в поредната бухалка на властта.
Дори само тези отделни щрихи са достатъчни, за да видим контурите на уродливото явление, което се разгръща днес в България – една самозабравила се власт с авторитарни нагони се опитва да създаде апарат за репресии срещу опозицията, свободните медии и икономически независимите от държавата хора.
Ако тази тенденция не бъде пресечена из корен, нищо чудно да осъмнем в реалност, на която биха отивали думите на нобеловия лауреат Хайнрих Бьол:
«това вече не е криптофашизъм, не е просто фашизоидно, а е чист фашизъм».
Хора, бдете!
Борислав Цеков
«Това вече не е криптофашизъм, не е просто фашизоидно, а е чист фашизъм»
