Кирил Петков и Асен Василев бяха промотирани от цялото обкръжение на Радев като “почтените”, които щели да оправят България
Преди четвърт век президентът Петър Стоянов обяви, че закрива “фабриката за илюзии”. И години наред България пребиваваше в живата реалност, с всичките й положителни и отблъскващи страни.
Преди година обаче президентът Румен Радев откри с апломб нова подобна “фабрика” — фабриката за политически шарлатани.
И оттогава на нейната ширпотреба дължим всичко, което се случва и което не се случва в България.
В Средните векове “шарлатани” са наричали разни улични измамници, които се опитвали да привличат вниманието на минувачите с песни и клоунади, за да продадат на лековерните “чудодейни” лекарства, мазила и настойки, които лекували всичко. През първата половина на XVII век на площад “Дофин” в Париж, на метри от Пон Ньоф, своята импровизирана сцена разпъвал един от най-известните шарлатани в историята – Табарин. Сред прочутите шаралатани се откроява и Албърт Ейбрамс, който в началото на XХ век обикалял САЩ с неговите псевдонаучни теории за радиониката и два “изобретени” от него уреда — “радиокласт” и “осцилокласт”, с които правел “диагностика” и “лекувал”.
В още по-нови времена думата “шарлатанин” се използва като нарицателно във всякакви области, включително в политиката.
През 1949 г. германският социолог и представител на Франкфуртската школа Лео Льовентал в съавторство с друг социален учен — Норберт Гутерман, издават книжката “Пророци на измамата”. Макар и прекалено схематично и идеологизирано, в нея са очертани някои универсални черти на политическото шарлатанство. Изброяват се техники за манипулация на общественото мнение — хиперболизиране на общественото недоволство, дехуманизиране на опонентите, насъскване на ирационални страхове, конспирации и желание за мъст у тълпата и пр. Отграничават се “агитаторите” от “реформаторите”.
За разлика от реформаторите, които се борят за обществена промяна и имат ясна и конкретна визия какви резултати искат да постигнат, то “агитаторите” най-често играят ролята на политически шарлатани – стремят се да отхвърлят лицата на статуквото и да се намърдат на техните кресла, без по същество да променят статуквото. Действията им следват логиката – да ги махнем тези, пък после ще видим.
Но да се върнем на родната фабрика за политически шарлатани.
Онзи ден президентът Румен Радев отправи остра критика към правителството на Кирил Петков.
Заговори за тях като за “политически шарлатани”.
Ако човек пада току-що от Марс или принадлежи към общественото блато на късата политическа памет и миш-маш политиканстването, което гласува на сляпо – онзи ден — за ИТН, после — за “мутрите” на Мая, а след това — за “Промяната”, защото иска “да свали Боко”, пък после да ставало каквото ще — сигурно би приел това за чиста монета.
За справедлива критика на един загрижен заради системните провали на правителството държавен глава. Но!
Истината е, че г-н Радев се опитва да си измие ръцете като Пилат Понтийски.
Защото той е не просто интегрална част от политическата конструкция, която управлява държавата вече цяла година.
Той е архитектът на тази конструкция.
Щом внезапно и с огромно закъснение прогледна, че Кирил Петков и неговото ПП са “политически шарлатани” — каквито те безспорно са, както някои от нас твърдим още от ден първи – то тогава самият президент е нещо като директор на фабриката за шарлатани. Фактите са безпощадни и не могат да бъдат изличени.
На 12 май миналата година държавният глава назначи служебно правителство с премиер Стефан Янев – дотогавашен негов съветник. В състава на това правителство назначи и Кирил Петков, и Асен Василев. Те бяха ентусиазирано промотирани от цялото близко и по-далечно обкръжение на президента Радев като “почтените”, “успелите” и “компетентните”, които щели да оправят България. Пропагандата, която ваеше този образ, беше обилно подхранвана от президентството.
Когато се оказа, че Кирил Петков е назначен от Радев в нарушение на Конституцията и лъже, че няма двойно гражданство, президентът не просто не се разграничи, а го защити направо по матросовски. Не друг, а държавният глава дръзна да обяви всички, които аргументираха от правна гледна точка, че Петков е имал второ гражданство при назначението си, за “корупционери” с думите:
“Корупционерите търсят юридически повод, за да върнат часовника назад към времето на Борисов, когато те паразитираха бюджета.» (18.08.2021 г.).
Архи-глупост, но в същото време безпрекословна демонстрация на подкрепа за Кирил Петков на всяка цена, включително, с цената на погазване на върховенството на Конституцията. Нещо повече, когато и Конституционният съд постанови, че Основният закон е нарушен, не последва и нотка на покаяние.
Напротив, Инициативният комитет на Радев излезе с остра “позиция”, в която категорично защити Кирил Петков. В духа на политическата шарлатания обяви всички критики към дуета Радев-Петков за израз на, цитирам: “безпомощността на политически партии и лица, търсещи повод да избягат от оценката на обществото за тяхното корумпирано и некомпетентно управление” (27.10.2021 г.).
И последва кулминацията – пак в същия ден, когато беше оповестено решението на КС, президентът Радев не просто подкрепи, а даде еднозначна оценка за политическите качества и компетентност на Кирил Петков.
Цитирам: “Мога да кажа само, че ако България имаше повече министри като господин Кирил Петков, щеше да изглежда по друг начин.» (27.10.2021 г).
Самите Петков и Василев също всячески демонстрираха своята близост и политическо единомислие с техния патрон – президента Радев.
Въобще, държавният глава и неговото обкръжение носят лична политическа отговорност за инсталирането в политиката на Петков и Василев.
На онези, които ще възкликнат: “ама, те го предадоха и показаха, че са “шарлатани” чак сега”, трябва да е ясно, че ключовото качество на един политик и държавник е способността да преценява политическите и управленските качества на хората, които овластява.
И да предвижда развитието на обществените процеси отвъд конюнктурата: “да свалим тези, пък после ще му мислим”. Не са минали 10 години от оценката, че с Кирил Петков България щяла да е друга, а само няколко месеца.
Какво друго, ако не дълбоко погрешна политическа преценка е този обрат – от “почтени” към “политически шарлатани”, сиреч — измамници?
Прочее, фабриката за политически шарлатани не е затворена с несъстоятелното правителство на Кирил Петков.
Пускат нова версия – Стефан Янев.
Именно под ръководството на Стефан Янев служебните правителства по недопустим начин излязоха извън своята конституционна територия, включвайки се пряко в предизборната борба и провеждайки мащабна кадрова чистка, за да се концентрира косвено в ръцете на държавния глава изпълнителна власт, каквато Конституцията не му отрежда.
Наивниците трябва да са наясно отсега, че каквато се оказа “промяната” на Петков, такъв ще е и “възходът” на Янев.
А президентът Радев би трябвало да разбере, че докато не поднесе извинение, че подведе част от обществото за Кирил Петков, всяка критика от “Дондуков” 2 ще звучи лицемерно и ще дрънчи на кухо.
Труд
