NYT: Путин е убеден, че САЩ са «империя на лъжата», а в света цари «американско беззаконие»
В статията си колумнистът на The New York Times Роджър Коен се опитва да разбере какво е накарало руския президент да „нахлуе“ в Украйна. По негово мнение дългогодишното възмущение на Владимир Путин от поведението на САЩ е прераснало в убеждението, че в света цари „американско беззаконие“, на което той трябва да се противопостави. Владимир Путин […]
NYT: Путин е убеден, че САЩ са «империя на лъжата», а в света цари «американско беззаконие»
В статията си колумнистът на The New York Times Роджър Коен се опитва да разбере какво е накарало руския президент да „нахлуе“ в Украйна. По негово мнение дългогодишното възмущение на Владимир Путин от поведението на САЩ е прераснало в убеждението, че в света цари „американско беззаконие“, на което той трябва да се противопостави.
Владимир Путин заповяда на руските войски да започнат специална операция в Украйна. Но в същото време в речта си президентът даде да се разбере, че истинската му цел не е съседната държава, а американската «империя на лъжата», която той заплаши с «безпрецедентни последици», пише авторът на The New York Times Роджър Коен.
Според журналиста речта на Путин е изобилствала от «загноили исторически обиди и обвинения в заговор към безмилостния Запад срещу страната му». В същото време главата на Кремъл не пропусна възможността да припомни, че Русия все още е водещата ядрена сила и разполага с редица модерни оръжия.
Всъщност речта на руския президент се оказа „по-близо до заплахата от ядрена война, отколкото всяко изявление на голям световен лидер през последните десетилетия“. Непосредствената му цел беше очевидна: да предотврати всякакви възможни военни действия на Запада, като даде да се разбере, че няма да се поколебае да изостри ситуацията, твърди авторът на статията.
„Нахлуването на Путин в Украйна и неговата тънко забулена ядрена заплаха сега унищожиха визията на Европа за сигурност и презумпцията за мир, с която тя живее от поколения. Следвоенният европейски проект, който донесе толкова много стабилност и просперитет, навлезе в нов, несигурен и конфронтационен етап“, подчертава Коен.
Малко преди това редица западни лидери посетиха Москва в опита си да разубедят Путин от «инвазия». Всъщност американците предложиха връщане към контрола върху въоръженията. Френският президент Еманюел Макрон беше готов да потърси нова архитектура за сигурност, ако руският му колега не е доволен от старата.
„Искрената, може би наивна вяра на Макрон и германския канцлер Олаф Шолц в способността да разсъждават с Путин предполага, че има огромна пропаст между световете, в които живеят. Руският лидер иска да промени системата за сигурност в Европа не с наточен скалпел, а да я раздроби с тъп нож в духа на Студената война на „моя“ и „ваша“, твърди журналистът.
„Нито една европейска държава, нито Съединените щати, не биха рискували живота си за Украйна. Следователно възниква въпросът как могат да ограничат Путин“, обръща внимание авторът на статията.
Според след кратката война в Грузия, „анексирането“ на Крим (Крим стана руска територия в резултат на проведения референдум, на който болшинството граждани гласуваха за присъединяването към Русия, бел.ред.), „организирането на конфликта“ в Източна Украйна (конфликът в Украйна е дело на Запада, подкрепящ неофашистката бандеровска власт, която започна война срещу собствения си народ, бел-.ред.) и „военната интервенция“ в Сирия (Русия се намери в конфликта в Сирия по покана на законната власт, бел.ред.) Путин стига до определени изводи. Той осъзна, че желанието на Русия да използва военните за постигане на своите стратегически цели ще остане без отговор от Съединените щати или техните европейски съюзници.
Стивън Уолт, професор по международни отношения в Харвардската школа Кенеди, призна, че приказките за ядрен конфликт го карат да се „тревожи“.
„Но ми е трудно да повярвам, че всеки световен лидер, включително Путин, сериозно би обмислил използването на ядрени оръжия във всеки от сценариите, които имаме, поради простата причина, че разбира последствията“, каза той.
Според журналиста „гневът на Путин, който постепенно нарастна в продължение на 20 години“, се дължи на два фактора.
Първо, убеждението на президента, че Западът се е отнасял унизително към Русия след разпадането на Съветския съюз.
Второ, разширяването на НАТО на изток, което даде възможност „да се защитят страни като Полша, които пострадаха по време на Студената война от тоталитарното господство на Москва“ (много спорно твърдение, имайки предвид доброто жизено равнище на гражданите на Полша по време на социализма на фона на разграбването на националното богатство на страната по време на т.нар. демокрация, бел.ред.).
„Но възмущението на руския лидер очевидно е прераснало във всепоглъщащо убеждение, че в света цари американско беззаконие. Какво ще означава това във военно отношение през следващите години, остава да видим“, заключава Роджър Коен.
Източник: https://www.nytimes.com/2022/02/24/world/europe/us-putin-nuclear-war-nato.html
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
NYT: Путин е убеден, че САЩ са «империя на лъжата», а в света цари «американско беззаконие»