Опасно пренаписване на историята: Опитват се да лишат СССР от статута на държава-победител
Голословно обвинявайки Русия във фалшифициране на историята, Варшава с негласните аплодисменти на Запада прие псевдоисторическа антируска резолюция, целяща да лиши Съветския съюз от статута на страна победител.
Миналата седмица полският сейм одобри резолюция, въпреки решението на Нюрнбергския трибунал, като еднакво прехварля отговорността върху СССР и нацистка Германия за началото на Втората световна война. В същото време Варшава обвинява Москва, че се опитва да дискредитира Полша и да подкопае руско-полските отношения чрез „измама и манипулиране на историята“.
Приетата резолюция беше отговорът на полските депутати на декемврийските изявления на Владимир Путин за вината на редица полски политически дейци от 30-те години на миналия век в насърчаването на фашизма и антисемитизма. Докато думите на руския президент се потвърждават от архивни документи, резолюцията на поляците не е подкрепена от друго, освен от емоционални фрази и неоснователни обвинения. Но именно нейната пределна антируска експресивност осигурява на полските псевдоисторици абсолютната подкрепа на Запада.
Днес сме свидетели на нов етап в руско-полската конфронтация в тълкуването на историята. Какви ще бъдат следващите стъпки на Варшава, насочени към консолидиране в световното съзнание именно на полския, макар и предубеден, но „политически коректен“ поглед върху събитията от 20 век? И какви са причините, че нито САЩ, нито Европейският съюз и до днес не могат да «вкарат в релсите» Полша, която толкова безсрамно изкривява историята на световната борба срещу нацизма?
Автор на резолюцията, която обвинява СССР заедно с Третия райх за разпалването на Втората световна война, е заместник-председателят на Сейма Малгожата Кидава Блонска, представляваща опозиционната асоциация «Гражданска платформа». Въпреки това документът получи пълната подкрепа на депутатите от управляващата партия «Право и справедливост», която има мнозинство в долната камара на парламента, които обикновено посрещат враждебно инициативите на своите политически противници. Но когато става въпрос за Русия, както управляващата партия в Полша, така и опозицията демонстрират абсолютно единодушие.
Потомците на шляхтата останаха верни на древните традиции, превръщайки процеса на приемане на русофобска резолюция в театрално шоу. По предложение на председателя на Сейма Елжбета Витек гласуването бе извършено с т.нар. акламация, при която решението се взема въз основа на емоционалната реакция на присъстващите, изразена чрез аплодисменти, изправяне и по други начини, до подскачане и свиркане. Методът е бил популярен в древна Спарта и Древен Рим, но понастоящем не се използва в нито един парламент в света, с изключение на полския сейм, така Госпожа Витек иска да демонстрира консолидирането на всички политически сили на страната при отхвърляне на позицията на Русия за първопричината за Втората Втората световна война и по следния въпрос: кой, освен Хитлер, е допринесъл най-много за нейното начало.
Картината на пълния консенсус беше леко развалена от лидера на партията «Конфедерация» , обединяваща евроскептиците (11 места в Сейма от общо 460 места) Януш Корвин-Мике, който отказа да приветства русофобската инициатива, заради което беше подложен на критика в полската преса. Депутатът, известен с многократните си призиви за нормализиране на отношенията с Москва, обясни позицията си с отхвърлянето на „стадното поведение“ и безсмислието на резолюцията.
Той заяви следното:
«Ако Сеймът трябва да защити официално някои исторически истини, тогава явно тези истини не могат сами да се защитят».Изказването на Корвин-Мике обаче остана глас в пустиня.
Останалите депутати, включително неговите колеги, единодушно подкрепиха проекта за резолюция, набързо скалъпен от Кидава Блонска, ставайки на крака и с аплодисменти, превърнали се в бурни овации.
Текстът на документа, приет от парламентаристите, е пълен с патос, характерен за поляците, но не съдържа нищо принципно ново. Той няма нито текстура, нито аргументи, но има многократно повдигнати обвинения срещу Москва, твърдения за жертвите на Полша и мъченическата смърт на нейния народ, както и призиви за „съвместно разбиране на принципите за изграждане на международните отношения, които трябва да станат основа за взаимно уважение, партньорство и добросъседство». Под последното се разбира, че Русия трябва да се съгласи с „правилния“ от гледна точка на поляците възглед за историята на Втората световна война, връщайки се към политика на покаяние от ерата на Горбачов и Елцин.
Из резолюцията на Сейма на Република Полша от 9 януари 2020 г .:
„Две тогавашни тоталитарни сили доведоха до избухването на Втората световна война: нацистка Германия и Сталинския Съветски съюз, а след като на 23 август 1939 г. беше подписан скандално известният пакт Рибентроп-Молотов, Полша и страните от Централна и Източна Европа станаха първите жертви на двата тоталитарни режима.
Войната доведе до смъртта на десетки милиони хора, създаването на нацистки концентрационни лагери и Холокоста в Европа — едно от най-големите престъпления в историята на човечеството.»
Ако се следва логиката на полския парламент, СССР е виновен не само за избухването на войната, но и за Холокоста.
В същото време депутатите на Сейма единодушно забравиха как техните предци през септември 1939 г. убиваха своите съседи евреи в Едбавна и други градове и села още преди пристигането на германците, доброволно се присъединиха към редиците на „синята полиция“, която охраняваше гетото и участваше в арестите и депортирането на евреи, а също служиха в части на Вермахта и СС.
Има много документални доказателства за това, но всякакви опити да се повдигне въпросът за съучастието на поляците в Холокоста в Полша са забранени на ниво закон и хората, които се опитват поне да намекнат за това, са подложени на чудовищно преследване.
Полските парламентаристи не възнамеряват да се спират само с гореспоменатата резолюция, която противоречи на историческите факти, която не води до правни последици и всъщност е символична. В най-близките им „творчески планове“ е приемането на закон, насочен към „пресичане на опитите на Русия да пренапише историята“. Понастоящем Комитетът по външна политика към Сейма бърза да допълни формулировката на съответния законопроект.
Няма съмнение, че следващата антируска инициатива във Варшава, колкото и да излиза тя не само извън рамките на историческата истина, но и извън здравия разум, няма да срещне възражения от властите на западните страни, дори и от страна на тези, които са били съюзници на СССР в антихитлеристката коалиция. Причината е, че усилията на Полша, упорито представяща Съветския съюз като съучастник на Третия райх в отприщването на най-кървавата трагедия в историята на човечеството, напълно отговаря на техните интереси.
Акцентът върху пакта Молотов-Рибентроп като „спусък“ на Втората световна война позволява на Великобритания, САЩ, Франция и същата тази Полша да премахнат от дневния ред въпроса за собствената им роля за възкачването на Хитлер на власт, за създаването на военната машина на Вермахта, за „умиротворяването“ на нацистите с мълчаливото съгласие на Запада, което завърши с аншлюса на Австрия и получи одобрението на Париж и Лондон за ликвидирането на Чехословакия, както и провокира германската атака срещу СССР.
За унгарците, румънците, хърватите, италианците, словаците и финландците подобна формулировка на въпроса дава възможност да се остави извън скобите официалното им съучастие в агресията на Хитлер срещу Съветския съюз и престъпленията, извършени на негова територия.
Държавите, които официално не са участвали във войната, докато са били окупирани — Чешката република, Холандия, Дания, Белгия, Норвегия, Франция, Албания, могат да избегнат неудобните въпроси относно влизането на хиляди техни граждани в доброволческите формирования на СС (дивизиите «Чарлман», „Скендербег«, «Викинг», «Принц Евген», «Валония» и други, денонощната работа без и най-малък опит да се саботира индустрията, работеща за нуждите на Вермахта, с почти пълното отсъствие на организирана съпротива срещу нацистите.
Да се посочи СССР като виновникс за войната е изгодно и за Германия, която няма да се налага самотно да носи бремето на отговорност за нейното разпалване.
Своята полза от ситуацията ще излекат и жертвите на «съветската окупация» – Латвия, Литва и Естония, а Украйна ще може и в бъдеще да прославя поддръжниците на хитлеристите от дивизиите на СС «Галичина» и ОУН-УПА.
С една дума, процесът на пренаписване на историята на Втората световна война, в която Полша е локомотивът, обективно отговаря на интересите на Съединените щати и почти всички европейски държави (мненията на потомците на югославяните и гърците, които героично се бият срещу нашествениците, могат да бъдат пренебрегнати). Ясно потвърждение на тази тенденция беше резолюцията на Европейския парламент, приета миналия септември, относно значението на европейската памет за бъдещето на Европа, обвинявайки СССР в разпалването на войната и призоваща народа на Русия да се „примири с тоталитарното си минало“.
След като тезата за равната отговорност на СССР и Третия райх за отприщването на световната касапница се превръща в аксиома на Запад, отрицанието на която води до наказателна отговорност, ще възникне въпросът за лишаването на Русия от статута на държава-победителка, което автоматично ще постави под съмнение законността на нейното членство в Съвета за сигурност ООН.
За тези, на които този сценарий изглежда невероятен, припомням, че до края на 1980-те за убийци на полските офицери в Катин около Смоленск се считаха хитлеристите и никой дори нямаше и съмнение в това, но сега на официално ниво, в това число, за съжаление, и в Русия, въпреки фактите и показанията на свидетелите, отговорни за това престъпление биват считани Сталин, Берия и сътрудниците от НДВД.
Борбата за историческата истина за Втората световна война трябва да стане за Русия една от приоритетните държавни задачи, от успеха на която зависи бъдещето на страната и нейния народ. Както в годините на битка с нацистите, постигането на победата и успешното противопоставяне на информационния натиск на фалшификаторите бе възможно само чрез съвместните усилия на властта и народа.
За постигането на това едиство е необходимо за начало в самата Русия нещата да се вкарат в релсите на справедливостта: Русия официално да се откаже от направените от Горбачов и Елцин разкаяния и признания пред поляците, да се спре държавната подкрепа за фалшивите филми и сериали за войната, изкривяващи историята и опошляващи подвига на съветските войници, завинаги да се закрият дискусиите за власовците като «борци за свободата на Русия от сталинската тирания», твърдо да се пресекат опитите на чуждестранните посолства и НПО-та от рода на «Народен съюз» на Германия, фондовете «Eберт», «Науман» и подобни да стартират мемориални и културно-просветни проекти, призвани да подчертаят сходството между политическите режими в СССР и Третия райх, а заедно с това да се постави знак за равенство между хитлеристите и техните съюзници с падналите в боевете срещу тях защитници на СССР в статуса им на «невинни жертви на двата карвави тирани — Сталин и Хитлер».
Без изпъление на тези условия руските власти няма да получат подкрепа от народа в противодействието на изкривяването на историята, а това означава, че всички усилия на Кремъл в това направление ще бъдат обречени на провал.
Автор: Леонид Маринский
Петя Паликрушева, превод и редакция
Опасно пренаписване на историята: Опитват се да лишат СССР от статута на държава-победител