Нека не драматизираме с цената за изграждането на най-дългия тунел в България, призова по Нова телевизия днес министърът на регионалното развитие Лиляна Павловна. Съоръжението, което е с дължина два километра и ще се намира на магистрала "Струма", в участъка от Благоевград до Крупник, ще струва 250 млн. лева.
Лиляна Павлова не се съгласи с определението, че това е най-скъпият тунел, правен някога в България. Тя уточни, че в цитираната сума влиза допроектирането на новата отсечка от магистралата, изграждането на 3 километра от нея и тунелът "Железница".
Регионалният министър посочи още, че това е максималната цена, като при търга тя със сигурност ще падне. "Често ни обвиняват в обратното, че строим евтино, некачествено и не включваме всичко. Ето тук всичко е включено, дори всички възможни форсмажорни обстоятелства", допълни Павлова.
Тя припомни, че за незавършените участъци от магистрала "Струма", вече има избрани изпълнители за отсечките Благоевград - Крупник и Кресна - Сандански. Остава само да се определи кой ще строи най-тежкия участък - преминаването през Кресненското дефиле, който още се проектира.
Удължаването на "Хемус" ще започне най-рано през 2017 година
Регионалният министър съобщи още, че в понеделник ще бъдат отворени ценовите оферти за двата лота от по 30 км на магистрала "Хемус", с изграждането на които тя ще стигне почти до Плевен. Беше уточнено, че при максимално безпроблемно преминаване на следващите етапи - избор на изпълнител и отчуждавания, строителството може да започне през 2017 година. Завършването на двете нови отсечки пък може да се очаква около 2020 година.
Коментирайки поскъпването на винетките, Павлова не се съгласи с твърденията, че тя е скочила изненадващо. "Неведнъж казахме, че се правят анализи, каква трябва да е реалната цена и че ще въведем тол системата за камионите. Края на октомври беше готов анализът на Световната банка, представихме го на Министерски съвет и взехме решението", обясни министърът.
Лиляна Павлова припомни, че с парите от винетките се поддържат 20 000 километра републикански пътища, а за да са те в добро състояние са нужни 600 млн лева годишно. Сега парите за тази дейност са 200 хил лева.
Няма да има бариери по пътищата заради тол системата
Недостигът на средства се отразява най-зле на третокласните пътища, които са общо 12 хил. км, които са изградени преди повече от 30 години, а пари за ремонта им няма. По повод обвиненията, че се строят предимно магистрали, а на другите шосета не се обръща внимание, Павлова уточни, че аутобаните се строят с европейски средства, а не с парите от винетките. Министърът обяче не скри, че при сегашната ситуация вниманието е към пътищата първи и втори клас пътища, по които има по-сериозен трафик.
Регионалният министър обясни, че въвеждането на тол системата за камионите, която ще позволи плащаната сума да зависи от изминатото разстояние, може да стане най-рано през 2017 година. Тя уточни, че на магистралите бариери няма да се слагат, защото системата ще е GPS базирана. Камери ще следят дали е платено както за товарните автомобили, така и леките коли, който ще са снабдени с електронни винетки. Коментирайки протестите срещу винетките, Павлова заяви, че сред хората на тях има искрено протестиращи, но и дежурни протестиращи.
Зимата изненадала тираджиите, а не министерството
В отговор на въпрос за зимното поддържане на пътищата, регионалният министър обясни, че от нужните 3300 машини на разположение са вече 2800. За останалите имало уверения, че сега са заети с други дейности, но при прогнози на сняг, могат да бъдат бързо преоборудвани.
Почистващата техника ще е разположена в 250 пункта в цялата страна. Коментирайки първият сняг, паднал тази седмица и проблемите на магистрала "Хемус", министърът посочи, че не министерството, а тираджиите са били изненадани от нея, като са карали с гуми-галоши.
По повод зрителски сигнал за некачествен ремонт на кооперация по програмата на саниране, Лиляна Павлова призова опалкванията първо да се изпращат до министерството на регионалното развитие, а след това до медиите. Тя обясни, че всички сигнали за некачествена работа се проверяват и се изисква от изпълнителя да направи ремонта както трябва.
Ако той не приеме, се използват запорираните суми по договора като гаранция и работата се възлага на друга фирма. Павлова успокои, че всчики жилищни сдружения, които са подали документи по европейската програма за саниране, но не са влезви в нея, ще бъдат прехвърлени към националната програма.
