Видът, в който бяха предоставени първите фургони за останалите без дом след огнения ад във Воден ме шокира почти толкова, колкото и самата трагедия. Пред стихията някакси се примиряваш, просто няма какво да направиш. Но пред човешката арогантна мърлящина – не, мерси.
Кадрите наистина са обидно-унизителни – счупени тоалетни, мивки
