7 май 2020-Нюз Фронт. Все повече се отдалечаваме от ужасяващите събития от Втората световна война. Сред нас остават все по-малко хора, които са били свидетели на тази епоха. Изминаха три четвърти век от падането на Третия райх, но паметта все още е жива. Именно с този спомен днес се води ожесточена борба. Това, за […]
Хитлер победи себе си — до какво ще доведе битката за миналото
7 май 2020-Нюз Фронт.
Все повече се отдалечаваме от ужасяващите събития от Втората световна война. Сред нас остават все по-малко хора, които са били свидетели на тази епоха. Изминаха три четвърти век от падането на Третия райх, но паметта все още е жива. Именно с този спомен днес се води ожесточена борба.
Това, за което не може да се говори
Особена роля в настоящата ситуация играят държавите, които днес открито героизират нацистките пособници.
Например, в Латвия на 16 март всяка година почитат паметта на латвийския СС легион и дори депутати от местния парламент участват в националистическите шествия.
Очевидно никой не се смущава от факта, че Адолф Хитлер лично формира това военно поделение в началото на 1943 година.
Местните националисти започнаха традицията още с разпадането на Съветския съюз.
Съществува голяма разлика между паметта и историята. Историята е инструмент. Лесно е да бъде пренаписана във всеки един момент, колкото и нагла да е подобна стъпка.
Такъв нагледен пример е резолюцията на Европейския парламент „За въздействието на историческата памет върху бъдещето на Европа“.
Миналата есен този документ вдигна много шум и не без причина.
В него, Европейският съюз открито възлага вината за започването на Втората световна война на „комунистическия Съветски съюз и нацистка Германия“.
Провокативните обвинения се основават на пакта Молотов-Рибентроп, при сключването на който „Хитлер превзема Полша, а след това Сталин влиза в нея“, което се превърна в „безпрецедентна трагедия за полския народ“.
И като резултат, резолюцията гласи, че Европа трябва да насърчава „съвместно европейско наследство на престъпления, извършени от комунистическа, нацистка и други диктатури“. Обърнете внимание на поставянето на приоритетите.
Този документ е нагледен пример за история.
Той е изкривен и пълен с недомлъвки.
Авторите премълчават факта, че по времето, когато съветските войски навлизат в Полша, правителството й си живее в Лондон и дори призовава полските войски да не оказват съпротивление на СССР.
Авторите не сметнаха за необходимо да споменат и това колко не е хубаво да се "разрязва" Чехословакия с Хитлер.
Както е известно, представителите на самата Чехословакия не бяха поканени на преговорите.
Защо се случва така?
Не е ли заради това, че документът е приет от представители на държави, които в една или друга степен си сътрудничат с нацистка Германия?
Сега не може да се помни това, защото случайно може да се опорочат европейските идеали , които толкова стрателно опитват да отмият от минали прегрешения.
С отмиване на греховете на колаборационистите, активно се занимават в Украйна. В чест на новите «герои» там наричат улици. Издигат паметници. Например в град Самбор вече може да се види паметник на Зиновий Тершавецки. С какво е известен той?
Оглавявайки подразделението на Организацията на украинските националисти в Полтава, Зиновий организира масови екзекуции на местни евреи.
На ръцете му е кръвта на 8 хиляди невинни жертви.
В град Березно има паметник на командира на Полеската сеч Тарас Булбе-Боровец.
Редовно се провеждат тържествени мероприятия пред мемориала в памет на това, че бойците през ноември 1941 година заедно с германски войници разстрелват над 500 еврейски мъже, жени и деца.
Няма смисъл да се учудваме, че прес-службата на Генералното консулство на Украйна в Краков по повод 75-годишнината от края на Втората световна война публикува снимка на Роман Шухевич, командир на украинската въстаническа армия, нацистки сътрудник и организатор на масовото изтребление на полското население.
Защо защитниците на „европейската памет“ не спират подобна практика?
Защо паметниците на съветските войници се свалят навсякъде, но дори в Белгия бе открит мемориал на латвийските легионери преди няколко години? Отговорите ще бъдат последват понататък.
Онова, което ни карат да забравим
Както казахме вече, съществува голяма разлика между паметта и историята.
Паметта не е документ, не учебник или резолюция на най-влиятелните международни структури.
Паметта е неосезаема и могъществена сила.
Подобно на тази, с която руснаците, украинците, беларусите, узбеците, татарите, казахите, арменците и много други воюваха рамо до рамо срещу германските нашественици, така и сега, 75 години по-късно, милиони потомци пазят спомена за този подвиг.
Тази памет не зависи от политиките на отделните правителства. Тази памет обединява хората, поколенията и цели нации.
Този спомен доставя много неудобства на западните елити, изграждайки тяхното общество върху илюзиите за непогрешимост.
Нима съвременните толерантни германци не са потомци на хора, които са изгорили цели села?
Демократична Великобритания и Франция не позволиха ли Хитлер да окупира Судетската област?
Не спаси ли ужасният тоталитарен съветски агресор капитулиралата пред нацистите Европа, с цената на милиони животи?
САЩ, които сега много обичат да заявяват, че именно те са победили Хитлер, не си ли стояха спокойно отвъд океана?
Изкуствено създадените идеали не издържат на подобни въпроси и всеки парад в Москва, всеки фойерверк в чест на поражението на нацистите безпощадно унищожава илюзорната непорочност на западния свят, като искрящ, но крехък кристал
Затова сега се опитват да заличат паметта за събитията от онова време, да изтрият паметта за героите и престъпниците.
Задачата даже не в това да получат репарации от Русия за „жертвите на съветската окупация“.
Самоцел не е даже и опитът да се дискредитира Съветския Съюз, чийто принос в победата над Хитлер е неоценим.
Главната цел е да ни накарат да забравим.
За тази цел в различни държави масово се свалят паметници на освободителите.
В Литва, Латвия, Естония, Чехия, Полша и други страни паметниците са унищожени стотици.
Всичко се прави така, че след няколко поколения нито едно дете, случайно видяло паметен знак на съветски войник, да не започне да задава на родителите „неправилни“ въпроси,
За тази цел се създават фалшиви герои. Да, такива които са известни като убийци, военни престъпници и колаборационисти, по най-арогантния начин се превръщат в „борци за свобода и независимост“.
Дали ще ги запомнят бъдещите поколения, не е важно.
Тяхната задача е да изместят истинските герои от паметта.
Само че, дълбоко се заблуждава онзи, който смята, че в свят където, след приключване на Втората световна няма победители и победени, Съветския Съюз се слага на един ред с Третия Райх, може да се създава благодатно равенство.
Да вземем в качеството на пример Германия.
Там строгое забранена нацистката символика.
Премахва се във филми и компютърни игри. Но помогна ли в борбата срещу неонацистките организации?
Или това помогна за решението на властите с показна толерантност да отвори страната за мигрантите? Отговорът е очевиден.
Унищожаването на паметта решава само проблемите на елитите, които по своето съществуване отричат равенството, но могат свободно да създават илюзорни идеали в свят, далеч от идеалния.
Евгений Гаман, специално за News Front
Превод: Ася Иванова-Зуан
Българска редакция News Front.
Хитлер победи себе си — до какво ще доведе битката за миналото
