В Германия продължава вечният дебат за това какво донесе май 1945 г. на страната — поражение или освобождение. Този път главният военен историк на Бундесвера се включва в дебатите чрез разговора си с журналиста от Die Welt. В коментарите читателите изразяват своята гледна точка. Превод от Die Welt (Германия): Какво беше това, поражение, крах или освобождение? За […]
Немски читател: «Радвам се, че дядо ми не победи!»
В Германия продължава вечният дебат за това какво донесе май 1945 г. на страната — поражение или освобождение. Този път главният военен историк на Бундесвера се включва в дебатите чрез разговора си с журналиста от Die Welt. В коментарите читателите изразяват своята гледна точка.
Превод от Die Welt (Германия):
Какво беше това, поражение, крах или освобождение?
За значението на 8 май 1945 година в Германия и 75 години по-късно се водят спорове. Йорг Холман, главен военен историк на бундесвера, се опитва да даде светлина по въпроса.
Йорг Хилман: Германският райх през 1945 г. прекрати съществуването си. За разлика от 1918 г. победителите напълно заеха територията на райха, някои негови части бяха загубени завинаги.
Сюзниците си присвоиха и функциите на правителство и местна администрация.
Те, а не немците, в рамките на няколко години определяха какво трябва да се прави и какво не трябва. Много градове заради бомбардировките прекратиха съществуването си физически: те лежаха в руини.
Погубен бе животът на милиони хора: милиони войници паднаха на фронтовете, милиони граждани станаха жертва на боевете.
От гледна точка на военните това е «крах», доказателства за това се виждат навсякъде, но е по-точно да го наречем поражение.
За разлика от 1918 г. вермахът претърпя поражение наистина на бойното поле.
Това болезнено се възприема от някои, дори от отговорни лица, следвайки представите си за чест, но също, за да се избегне отговорност за съучастие в тази престъпна война — те се самоубиха.
За много хора това беше освобождение. Това се отнася на първо място за милиони хора, живеещи до самия край на окупираните територи, след това за многото затворници в концлагерите, където буквално до последната минута на войната продължавали убийствата.
Това се отнася и до милиони военнопленници, живеещи в нечовешки условия в лагерите, както и за безбройните хора, обречени от райха на принудителен труд и подложени на жестока експлоатация.
Читатели:
Смит А.
Въпросът ми е: на какво се e надявало мнозинството от германското население между 1939 и 1945 г.? Определено не е на победата на съюзниците. Следователно вероятно това не е било освобождение, а по-скоро поражение.
Волфганг К.
Това беше денят, в който кошмарът приключи. Това определено е ден на поражение. Страната беше разрушена, мнозина загубиха малката си родина. Това са фактите, независими от въпроса за вината. Ясно е, че това беше денят, в който трябваше да се започне нова глава.
Не искам да го празнувам, дори 75 години по-късно.
Ronsomma
Радвам се, че дядо ми не победи.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.welt.de/geschichte/zweiter-weltkrieg/article207662479/Kapitulation-1945-Niederlage-Untergang-oder-Befreiung.html#Comments
