Промишлената активност в еврозоната колабира през април, тъй като европейските правителства наложиха повсеместна карантина и строги ограничения, за да спрат разпространението на коронавируса, което принуди мнозинството предприятия да затворят, а потребителите да си останат вкъщи, показват окончателни данни от редовното проучване на агенция IHS Markit сред европейските мениджъри.
Индексът PMI, измерващ бизнес активност в промишлената сфера на региона на единната валута, се срина през април до 33,4 пункта от 44,5 пункта през март и под предварителен индекс на ниво от 33,6 пункта. Това е най-ниското ниво на индекса от средата на 1997., когато започна това проучване на IHS Markit, и далеч под важната бариера от 50,0 пункта, която разделя свиването и експанзията на икономическата активност.
Компонентата на индекса PMI, която измерва само промишленото производство и участва при определянето на общата бизнес активност, удари през април историческо дъно от 18,1 пункта спрямо 38,5 пункта месец по-рано.
«Промишленото производство в еврозоната се понижи до степен, която значително превишава всеки друг спад, наблюдаван в близката 23-годишна история на проучването на PMI през април, отразявайки комбинация от фактори, включително всеобхватното затваряне на предприятията, намаляването на търсенето и недостига на предлагане, всички свързани с епидемията от Covid-19», коментира Крис Уилямсън, главен бизнес икономист в агенцията IHS Markit.
Сривът настъпи въпреки предприетите от ЕЦБ мерки за облекчаване на паричната политика и увеличеният размер на програмата на банката за покупки на облигации (т.нар. «количествени улеснения») наред с безпрецедентните по обем фискални стимули от страна на отделните европейски правителства за подпомагане на опустошената от вирусната пандемия икономика.
Със затворените магазини и потребителите, които са загрижени за перспективите пред тяхното здраве и тяхната трудова заетост, търсенето през миналия месец също се срина до историческо дъно, като PMI индексът на новите промишлени поръчки падна почти двойно до едва 18,8 пункта от 37,5 пункта през март. Индексът на заетостта в промишлеността достигна най-ниско ниво от април 2009 г.
Оскъдното търсене пък принуди предприятията да намалят цените и да намалят броя на техния персонал с едно от най-резките в историята темпо, за да продължат да действа с минимална натовареност. Промишленият оптимизъм за следващите месеци също удари дъно.
Докато някои европейските държави започнаха да облекчават част от въведените извънредни мерки, предлагайки известна надежда за възстановяване през този месец, агенция IHS Markit предупреди, че всяко вдигане на забраните ще бъде доста премерено и сдържано.
«Стъпките, необходими за запазване на работната сила, ще означават, че дори предприятията, които са в състояние да рестартират производството ще функционират при нисък капацитет и повечето от тях ще работят в среда на силно намалено търсене“, посочи Крис Уилямсън.
На равнище на отделните страни членки от еврозоната, промишлените PMI индекси също достигна рекордни дъна през април, или най-ниските нива от последната глобална финансова и икономическа криза.
Германският промишлени индекс падна през април до 34,5 от 45,4 пункта през март, достигайки най-ниско ниво от март 2009 г.
Промишлената дейност във Франция пък се сви през април с рекордно темпо като съответният PMI индекс падна до 31,5 пункта от 43,2 през март.
Промишленият PMI индекс на Испания се срина до 30,8 от 45,7 пункта през март, а на Италия — до 31,1 от 40,3 пункта.
Това съобщи БНР.
