Жозеп Борел: ЕС ще участва в преговорите между САЩ и Русия и ще повдигне там въпроса за правата на човека
В интервю за германския вестник Welt главата на европейската дипломация повтори искането ЕС да участва в преговорите по предложенията на Русия към НАТО и Съединените щати.
При това Борел обозначава такъв дневен ред на ЕС в тези преговори, че става страшно за тяхната съдба. Макар в руските предложения да става дума за въоръжения и тяхното разполагане, Борел настоява в преговорите да бъдат включени правата на човека в Русия. При такъв подход на ЕС преговорите могат да се окажат дълги и безплодни.
В навечерието на преговорите между Вашингтон и Москва за Украйна главният дипломат на ЕС Жозеп Борел изрази недоумение от исканията на Путин за гаранции за сигурност. ЕС също иска да седне на масата за преговори и да добави още една точка към дневния ред.
Превод от Die Welt:
WELT: Г-н Борел, наскоро написахте, че Европа не трябва да бъде пасивен зрител в един „силно конкурентен свят“. Сега имате възможността да се изпробвате точно на прага на ЕС: в Украйна.
Жозеп Борел: Да, Украйна е тест за ЕС. Става дума и за въпроса с какво ЕС може да допринесе за преговорите между Вашингтон и Москва за деескалация на ситуацията в Украйна и за исканията на Москва относно предоставянето на гаранции за сигурност? Не искаме и не трябва да бъдем пасивни зрители, през чиито глави се взимат важните решения. Тази гледна точка споделя държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, който ми потвърди това в телефонен разговор на 22 декември.
— Какво конкретно означава това?
— Ако Москва, както беше обявено, иска да започне преговори през януари за архитектурата на сигурността в Европа и за гаранциите за нейната сигурност, то това се отнася не само за Америка и Русия. ЕС също трябва да участва в тези преговори, преговорите ще имат смисъл само ако се водят в тясно сътрудничество с ЕС и с негово участие.
— Защо е важно това?
— Всеки, който иска да преговаря за бъдещата архитектура за сигурност в Европа, разбира се, трябва да говори с европейците. Европейската сигурност е нашата сигурност. Това се отнася за всички нас. Следователно е невъзможно само две държави да водят преговори, тоест Америка и Русия, или НАТО и Русия, дори ако това отговаря на идеите на Москва. Сега не сме в следвоенния период. Има европейски държави, които не са членки на НАТО. Не трябва да има Ялта-2. Или Хелзинки-2.
— Имам предвид ситуацията с правата на човека в Русия и, например, отношението към такива критици на режима като Алексей Навални и много други. Такива въпроси също трябва да се обсъждат в преговорите с Москва.
— В Женева ще се говори ли конкретно за ролята на Русия в Либия, Сирия или Арктика?
— Честно казано, не знам какво, кога и под каква форма ще бъде поставено на масата. Твърде рано е да съдим за това.
— Виждате ли възможности за отстъпки от страна на Москва?
— Да видим. Но не можем да правим компромис по принципни въпроси. Териториалната цялост на една страна и правото на суверенна държава да взема свои собствени решения за сътрудничество с други държави или съюзи — тези принципи не подлежат на обсъждане.
— Москва планира ли нахлуване в Украйна? Колко вероятно е това по скала от едно до десет?
— Не харесвам подобни игри. Няма да ме заставите да преценя вероятността от определени сценарии. Но мога да ви кажа: европейските и американските разузнавателни служби работят по всички възможни сценарии. Възможно е военно нахлуване, но има много други сценарии. А те също ми внушават опасения, макар че са по-малко екстремални.
— Можете ли да посочите няколко примера?
— Дестабилизиране на правителството в Киев чрез хибридни методи, по-нататъшна ескалация на конфронтацията между украинските войници и сепаратистите в Донбас, натиск върху Европа чрез ограничаване на доставките на газ. Много е възможно.
— Трябва ли ЕС да подкрепи Украйна по-силно?
— Правим много, може би повече от другите. През последните години ние последователно подкрепяхме Украйна с милиарди долари финансови инжекции. Разширяваме двустранната търговия и засилваме икономическите си връзки. Миналата седмица например реших да подкрепя украинската армия, като й отпусна допълнителни 31 милиона евро. Благодарение на това трябва да се подобрят нейните логистични възможности и мерки за борба с кибератаките. Освен това от 2014 г. имаме мисия в Украйна с 80 служители. Те помагат за реформирането на граждански правоохранителен сектор, особено на полицията и държавната прокуратура. Това ще помогне за повишаване на устойчивостта на Украйна в борбата срещу външни и вътрешни заплахи. Германия има важен принос в тази работа.
— Какво друго планирате?
— Обмисляме създаване на военна консултантска и тренировъчна мисия на ЕС в Украйна. Там европейски военни инструктори ще провеждат обучение за ръководството на украинската армия. Вече разбрахме на място от какво се нуждаят украинците, каква конкретна помощ можем да предоставим, колко ще струва една такава мисия и кой ще може да участва в нея. В близко бъдеще ще представя конкретно предложение на страните от ЕС.
Източник: https://www.welt.de/politik/ausland/plus235918076/Josep-Borrell-Nichts-wird-ueber-uns-entschieden-ohne-dass-wir-dabei-sind.html
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Die Welt: Борел настоява ЕС да участва в преговорите между Русия и САЩ
